Добре, че ви има вас мъжете,
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов.
Най-поетична ставам, когато съм с превръзки по сърцето,
че да има да капе мастило от кръв по хартията,
иначе никаква поетеса не съм.
Никой поет не се е родил поет,
защото живота му предлага само радости.
Аз си обичам нерадостите,
че да ме вдъхновяват,
иначе никаква поетеса не съм.
© Iliyana Nikolova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
