Jan 16, 2010, 6:18 PM

Добре дошъл

  Poetry
730 0 2

Добре дошъл

 

Добре дошъл в новата къща.

Нямаш нужда от куфар и книга.

Няма смисъл и да се обръщаш –

в теб е всичко, което ти стига.

 

Тук си силен и здрав, и свободен;

тук си себе си и у дома си.

Не животец, венозно прободен,

а живот, който носиш в ума си.

 

Усмихни се и смело пусни се.

Имаш цялото време пред тебе.

Във безкрай от мечти загърни се,

в зряла мъдрост и святост на бебе.

 

Не ни слушай как тихичко плачем –

ще похлипаме и ще ни мине.

Вече знаем, че мъничко значим –

ти си вечност, а ние – години.

 

В този дом ще се срещнем след време.

Ние – облаци сиви и бесни,

ще се молим, със дъжд, да ни вземе

с теб при себе си - слънцето ясно.

 

В памет на вуйчо Делчо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...