Приятелю, добре дошъл във клуба
на хората броящи с петдесет -
не, не годините реално извървяни,
уроците, приятелю, живяни!
Животът, казват, е училище,
в което преподават ни Любов,
Човещина, Смирение и Разум.
И няма втори шанс, за жалост,
във този кратък наш живот,
урок конкретен да повторим
дорде не склопят ни очи.
И после, след деня Съдбовен,
едни в блаженство продължават,
а другите - отново в клас.
© Минко Андонов All rights reserved.
...някакви мисли ми се прокраднаха като прочетох стихчето отново. Случва се.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
