Добро утро
Ранно утро е. Топло и светло.
Можеш да си помързелуваш.
Четеш си някаква глупост
и мислиш, лениво лежейки -
пропуснатите възможности,
приятните срещи
и за всичко, от което
вчера било ти е гнусно,
откъде са ти толкова много
приятелите, познатите,
кога и защо си отиват,
защо всяка вечер
светът така мръква
и слънцето все залязва.
Но животът те хваща
без милост за гърлото
и едва ли ще те изпусне.
Все по-рядко и рядко
можеш да мислиш лежейки,
чака те нещо несвършено.
Същото - утре.
И забравяш да мислиш
за всичко пропуснато.
Закусваш. Излизаш -
много зает си.
А в свободните вечери,
под луминисценти,
май че отвикваш от слънцето.
Обичаш природата -
виси по стените
в картините на класиците.
Обичаш да плуваш -
с абонамент си
за най-престижни басейни.
И плодовете природни обичаш -
в полиетиленови пликове
или в буркани в мазето.
Общуваш приятно с природата
през стъклото на твоето PC.
И даже понякога тичаш
и по асфалта,
ако време ти стигне.
На другата сутрин - отново.
Мислиш си кое е в живота ти
лесно и на аванта,
и за съжаление
кое е едва ли безплатно,
откъде идва успехът,
после защо изчезва,
защо всяка вечер
се променя курсът на борсите,
какво ще се случи
с вчера подписаните
търговски договори
и защо цветята във вазата
отново са тъй изсъхнали...
Отдъхваш си... Вече е вечер.
С облекчение виждаш
как слънцето пак залязва,
прогонено от луминисцентите.
И в светлината им някакси
по-прост ли е животът ти...
И осъзнаваш
колко всъщност опасно ти е
под слънцето...
А то те приветства с зората,
добро утро ти пожелава.
„Добро утро! Добро утро!
Но бързам към банята."
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
