Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Jun 17, 2007, 12:04 PM

Догонвам се

  Poetry
652 0 9
Отворени прозорци са очите,
завихрени са дланите в летеж,
от мислите - изваяни копнежите
във устрем син от бял цъфтеж.
Задъхани, на устните  се спират
диханията лекокрили на деня
и в ритъма на пулса ми тактуват
съзвездните сияния на любовта...
Догонвам се във необятност тиха,
разголвам недокоснатите сетива,
изпята сред уханията на лъчите,
минорно се издигам с песента.
И нежен лъх душата ми издига
над светли хоризонти с цветен блян
и там, сред музика, ме благославя
издигнатият във душата  храм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0