Догонвам се
Отворени прозорци са очите,
завихрени са дланите в летеж,
от мислите - изваяни копнежите
във устрем син от бял цъфтеж.
Задъхани, на устните се спират
диханията лекокрили на деня
и в ритъма на пулса ми тактуват
съзвездните сияния на любовта...
Догонвам се във необятност тиха,
разголвам недокоснатите сетива,
изпята сред уханията на лъчите,
минорно се издигам с песента.
И нежен лъх душата ми издига
над светли хоризонти с цветен блян
и там, сред музика, ме благославя
издигнатият във душата храм.
завихрени са дланите в летеж,
от мислите - изваяни копнежите
във устрем син от бял цъфтеж.
Задъхани, на устните се спират
диханията лекокрили на деня
и в ритъма на пулса ми тактуват
съзвездните сияния на любовта...
Догонвам се във необятност тиха,
разголвам недокоснатите сетива,
изпята сред уханията на лъчите,
минорно се издигам с песента.
И нежен лъх душата ми издига
над светли хоризонти с цветен блян
и там, сред музика, ме благославя
издигнатият във душата храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
