По "Отведи ме оттук" на Мая Нарлиева
Дойдох при теб наяве, не насън.
Донесох и отварата за сбъдване!
Забравих всяка нравственост навън
и твой ще съм до сетното разсъмване!
Подай ръка и нека да поемем -
аз зная, пътят няма да е лек,
единствено сърцата си ще вземем
да топлим с тях любимия човек!
Подай ръка - аз ти предлагам рамо,
което няма да ти измени -
за мен достатъчно ще бъде само,
че твоят пулс със моя пулс тупти.
© Любомир Попов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
