По "Отведи ме оттук" на Мая Нарлиева
Дойдох при теб наяве, не насън.
Донесох и отварата за сбъдване!
Забравих всяка нравственост навън
и твой ще съм до сетното разсъмване!
Подай ръка и нека да поемем -
аз зная, пътят няма да е лек,
единствено сърцата си ще вземем
да топлим с тях любимия човек!
Подай ръка - аз ти предлагам рамо,
което няма да ти измени -
за мен достатъчно ще бъде само,
че твоят пулс със моя пулс тупти.
© Любомир Попов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
