Jun 22, 2010, 9:53 AM

Докато бях

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Омръзна ми да слушам обещания,

които знам, че няма да изпълниш.

Омръзнаха ми твоите наказания,

че имах смелостта да те поискам.

 

Ще се разкая и ще се помоля

отново да ме приютят звездите,

по онзи път ще тръгна, към безкрая,

където никой нищичко не иска.

 

И нека времето е моят съдник

за всичката любов, която дадох,

за кратко спрях при теб,   

докато бях...

единствено със теб

останах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...