Jun 22, 2010, 9:53 AM

Докато бях

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Омръзна ми да слушам обещания,

които знам, че няма да изпълниш.

Омръзнаха ми твоите наказания,

че имах смелостта да те поискам.

 

Ще се разкая и ще се помоля

отново да ме приютят звездите,

по онзи път ще тръгна, към безкрая,

където никой нищичко не иска.

 

И нека времето е моят съдник

за всичката любов, която дадох,

за кратко спрях при теб,   

докато бях...

единствено със теб

останах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...