Докато спиш
Обичам да гледам те, докато спиш,
потънал в безвремието на нощта.
Обичам да слушам те как дишаш,
с глава положена на гърдите ти от мекота.
Лицето ти спокойно, почти безизразно,
косите на възглавницата разпилени
и все пак всичко някак приказно,
като в свят на феи и морски сирѐни.
Ръцете ти силни върху раменете ми обгърнати,
не стискат, но и не пускат ме в съня ти дълбок.
Но аз така обичам, душите ни да са преплетени,
дори когато дели ни един илюзорен свят широк.
Ритъмът на твоето сърце,
нежността на твоите длани,
невинната усмивка на твоето лице,
че даже и белезите на твоите рани…
Всичко това толкова ми е свидно,
да го запазя завинаги бих желала,
че страх ме е очи да затворя дори привидно,
за да не се събудя и да изчезне мъжът, за когото съм мечтала.
© Ваня All rights reserved.
