Jan 8, 2007, 1:14 AM

Докога...

  Poetry
769 0 2
Погледни - аз цяла сияя!
Обичам, обичам... И пак!
И само теб, само тебе желая
във нощ безнадеждна, във тъмния мрак.
Очите ми - пълни със страх.
Душата ми ранена пак стене.
Без теб и със теб... Нима оцелях?
И още ти дишаш във мене!
Погледни... Аз цяла треперя.
За твойта целувка. Макар и една.
И друга любов не успях да намеря.
Ти роди се във мен и в мен оживя!
Остани... За Бога, целуни ме!
Дори за последно... Просто сега!
Да, вярно е - много ти нарани ме!
Но аз ще живея със теб... и в тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много чувства.....Невероятно е!
  • Ауч...това заболя. Имам чувството, че пишеш с моето сърце, с моите чувства....и за тях!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...