8 янв. 2007 г., 01:14
Докога...
Погледни - аз цяла сияя!
Обичам, обичам... И пак!
И само теб, само тебе желая
във нощ безнадеждна, във тъмния мрак.
Очите ми - пълни със страх.
Душата ми ранена пак стене.
Без теб и със теб... Нима оцелях?
И още ти дишаш във мене!
Погледни... Аз цяла треперя.
За твойта целувка. Макар и една.
И друга любов не успях да намеря.
Ти роди се във мен и в мен оживя!
Остани... За Бога, целуни ме!
Дори за последно... Просто сега!
Да, вярно е - много ти нарани ме!
Но аз ще живея със теб... и в тъга!
Обичам, обичам... И пак!
И само теб, само тебе желая
във нощ безнадеждна, във тъмния мрак.
Очите ми - пълни със страх.
Душата ми ранена пак стене.
Без теб и със теб... Нима оцелях?
И още ти дишаш във мене!
Погледни... Аз цяла треперя.
За твойта целувка. Макар и една.
И друга любов не успях да намеря.
Ти роди се във мен и в мен оживя!
Остани... За Бога, целуни ме!
Дори за последно... Просто сега!
Да, вярно е - много ти нарани ме!
Но аз ще живея със теб... и в тъга!
© Петя Терзийска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много чувства.....Невероятно е!
-
Ауч...това заболя. Имам чувството, че пишеш с моето сърце, с моите чувства....и за тях!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
