Докога?
Очакване...
в затишие от чувства -
това игра е
според мен.
Едно
тъй шеметно летище
разделя ни -
събира ни...
Кога ще спрем
да се самозалъгваме,
че се обичаме;
да чувстваме
във себe си вина,
от себе си
да се отричаме?
Кажи ми ти!
Кажи ми – докога!?
© Димена All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!*Докато чакаме сме мъртви!*, казва един мой умен приятел