Докосната от ангел
докосната от ангел във нощта,
очите светеха - звезди,
лицето - огледално,
душата и лети.
Времето бе реално,
но сякаш бе спряло.
Там, в мига, там бе ням светът.
Докосната от ангел.
Бог сърцето и прибра,
ангелът сълзите и събра.
Надеждите се разпиляха над света,
мечтите и угаснаха в нощта.
Остана тялото изваяно в прахта и да лежи,
остана главата - дълбока яма в калта и да тежи!!!
© Мила All rights reserved.
