Oct 10, 2007, 7:55 PM

Докосната от ангел

  Poetry
1.1K 0 5
                     Докосната от ангел беше тя,
                     докосната от ангел във нощта,
                     очите светеха - звезди,
                     лицето - огледално, 
                     душата и лети.
                     Времето бе реално,
                     но сякаш бе спряло.
                     Там, в мига, там бе ням светът.
                      Докосната от ангел.
                     Бог сърцето и прибра,
                      ангелът сълзите и събра.
                      Надеждите се разпиляха над света,
                      мечтите и угаснаха в нощта.
                      Остана тялото изваяно в прахта и да лежи,
                      остана главата - дълбока яма в калта и да тежи!!!                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...