Mar 23, 2013, 11:43 AM

Докосни ме

  Poetry » Love
752 0 2

Не ме докосвай, чуваш ли, недей!

Докосването трябва да е чисто.

Във него трябва слънцето да грей,

като роса да е лъчисто.

 

Докосването трябва ветрове

да оседлава с порив истински,

да сбира в шепи светове

и да разбулва древни мистики.

 

Докоснеш ли ме - трябва да се сбъдна

и се преродя в око на птица.

Не ме оставяй да си тръгна -

издигни ме на престола - светла жрица!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти поете!За мен е чест твоето усещане!Хубава вечер!
  • Да,за поетичните души е точно това!Благодаря ти Анна!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...