В тишината се докоснахме без думи,
душа душа погали със любов,
очи в очи се вплетоха безумни,
сърце в сърце потърси смисъл нов.
Ръце в ръце потърсиха опора,
глава до другата глава се преклони
и устни устните целуват без умора,
и тяло тялото със обич приюти.
В тишината се докоснахме без думи,
без свян, без поза и без суета.
За миг си позволихме да сме истински.. безумни
и сълза в сълза се сля от радостта.
© Паула Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
