Домът на Бернарда Алба
Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове
в депото за литература. Залежали стоки!
Ето – ... Гарсùя Лорка, другото не се чете...
Кому сега са нужни агенти на поезията,
с кама за стих и бяла кръв по алената риза?!...
Захвърлям в ъгъла пиесите, за велпапе –
сега е криза и на хората им трябва амбалаж,
където да редят компотите, и теракота,
и всички нещица за здравото семейство...
Така занасям вечер тялото си у дома,
отруден делникът ми свети в мрака
и дъвча дръжките на новините и скърбя
за брулените джанки от Алхамбра...
Навън, в ръмящата неонова мъгла,
безотговорният клошар отпушил е бутилка
под транспаранта за Бернарда Алба.
Нарязал в шепата домат и стиснал хляб,
драматизира невъзможната любов…
Това е неговият пренаселен дом –
с бръмченето на трансформатора
и дребни насекоми от първо действие.
Споделям фас, изтегнат на терасата,
а той, с увиснала от поздрава ръка,
си ляга върху стихосбирката от Андалусия,
с която съм се трудил извънредно...
Навярно вдъхновен от сънищата за Гранада,
с кама в ръка и бяла пепел от неона по лицето.
© Иван All rights reserved.
