andromen (Иван)
41 29
19.07.2013 г., 21:37 ч.

Домът на Бернарда Алба 

  Поезия
1044 0 8

Домът на Бернарда Алба

                 “...Небето е от пепел.

                  Дърветата са бели.”

                                                                                

Такава благородна ми е службата –

подреждам метадоновите рафтове

в депото за литература. Залежали стоки!

Ето – ... Гарсùя Лорка, другото не се чете...

Кому сега са нужни агенти на поезията,

с кама за стих и бяла кръв по алената риза?!...

Захвърлям в ъгъла пиесите, за велпапе –

сега е криза и на хората им трябва амбалаж,

където да редят компотите, и теракота,

и всички нещица за здравото семейство...

Така занасям вечер тялото си у дома,

отруден делникът ми свети в мрака

и дъвча дръжките на новините и скърбя

за брулените джанки от Алхамбра...

Навън, в ръмящата неонова мъгла,

безотговорният клошар отпушил е бутилка

под транспаранта за Бернарда Алба.

Нарязал в шепата домат и стиснал хляб,

драматизира невъзможната любов…

Това е неговият пренаселен дом –

с бръмченето на трансформатора

и дребни насекоми от първо действие.

Споделям фас, изтегнат на терасата,

а той, с увиснала от поздрава ръка,

си ляга върху стихосбирката от Андалусия,

с която съм се трудил извънредно...

Навярно вдъхновен от сънищата за Гранада,

с кама в ръка и бяла пепел от неона по лицето.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??