Дон Кихот
Хей, Рицарю!
Къде са ти доспехите?
Забрави ги на сцената на времето,
зад прашния декор на твойто минало...
Сега си гол, като самата истина,
която те боли и те раздира,
тъй както овехтялата рапира,
с която ти се бореше с чудовища.
Хей, Рицарю!
Къде ти е епохата?
Онази, истинската, твоята,
която беше твоя дом и твоя крепост?
Ах, само чуй каква нелепост
е днес това, което ти мечтаеше,
което жаждаше, ридаеше
и как е смешна товята неволя
в епохата на тези чужди хора.
И как си сам, и как зловещо
отеква в тебе всяко нещо,
и всяка болка, как в теб отеква,
и колко тясна е оназ пътека,
която ще те върне в твоето време,
към истинското, което в тебе дреме...
Хей, Рицарю!
Недей да отминаваш,
опитвай се ти грешки да прощаваш
на тези, другите, които те убиват
и в твоята самота самота доливат!
© Таня Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса, браво
-
Браво!
-
Браво, ТАМИ!
Чудесен стих! -
Поздрави, много ми хареса!
-
Тихичко те съзерцавам
и кристално осъзнавам,
зад фасадата ти кротка
същността на дива котка.
А душата ти щом страда
мен сърцето ме боли.
Даже нежната Лоара
болката не ще смекчи.
В замъка ще се промъкна
някоя безлунна нощ
и от там ще те измъкна.
Аз съм рицар с дивна мощ.
-
Чудесен стих,поздравления!
Отдавна не съм попадала на нещо толкова добро,наистина е докосващо.Браво! -
Хубаво е!Поздрав таня!
-
Браво!!!
-
"Хей, Рицарю!
Недей да отминаваш,
опитвай се ти грешки да прощаваш
на тези, другите, които те убиват
и в твоята самота самота доливат!"
Поздрави, Таня!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
