Дон Кихот
Хей, Рицарю!
Къде са ти доспехите?
Забрави ги на сцената на времето,
зад прашния декор на твойто минало...
Сега си гол, като самата истина,
която те боли и те раздира,
тъй както овехтялата рапира,
с която ти се бореше с чудовища.
Хей, Рицарю!
Къде ти е епохата?
Онази, истинската, твоята,
която беше твоя дом и твоя крепост?
Ах, само чуй каква нелепост
е днес това, което ти мечтаеше,
което жаждаше, ридаеше
и как е смешна товята неволя
в епохата на тези чужди хора.
И как си сам, и как зловещо
отеква в тебе всяко нещо,
и всяка болка, как в теб отеква,
и колко тясна е оназ пътека,
която ще те върне в твоето време,
към истинското, което в тебе дреме...
Хей, Рицарю!
Недей да отминаваш,
опитвай се ти грешки да прощаваш
на тези, другите, които те убиват
и в твоята самота самота доливат!
© Таня Панайотова All rights reserved.
