28 may 2007, 9:06

Дон Кихот 

  Poesía
707 0 9

Хей, Рицарю!
Къде са ти доспехите?
Забрави ги на сцената на времето,
зад прашния декор на твойто минало...
Сега си гол, като самата истина,

която те боли и те раздира,
тъй както овехтялата рапира,
с която ти се бореше с чудовища.
Хей, Рицарю!
Къде ти е епохата?
Онази, истинската, твоята,
която беше твоя дом и твоя крепост?
Ах, само чуй каква нелепост
е днес това, което ти мечтаеше,
което жаждаше, ридаеше
и как е смешна товята неволя
в епохата на тези чужди хора.
И как си сам, и как зловещо
отеква в тебе всяко нещо,
и всяка болка, как в теб отеква,
и колко тясна е оназ пътека,
която ще те върне в твоето време,
към истинското, което в тебе дреме...
Хей, Рицарю!
Недей да отминаваш,
опитвай се ти грешки да прощаваш
на тези, другите, които те убиват
и в твоята самота  самота доливат!

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, браво
  • Браво!
  • Браво, ТАМИ!
    Чудесен стих!
  • Поздрави, много ми хареса!
  • Тихичко те съзерцавам
    и кристално осъзнавам,
    зад фасадата ти кротка
    същността на дива котка.

    А душата ти щом страда
    мен сърцето ме боли.
    Даже нежната Лоара
    болката не ще смекчи.

    В замъка ще се промъкна
    някоя безлунна нощ
    и от там ще те измъкна.
    Аз съм рицар с дивна мощ.


  • Чудесен стих,поздравления!
    Отдавна не съм попадала на нещо толкова добро,наистина е докосващо.Браво!
  • Хубаво е!Поздрав таня!
  • Браво!!!
  • "Хей, Рицарю!
    Недей да отминаваш,
    опитвай се ти грешки да прощаваш
    на тези, другите, които те убиват
    и в твоята самота самота доливат!"

    Поздрави, Таня!!!
Propuestas
: ??:??