Jan 10, 2007, 10:10 PM

Дори Любов

  Poetry
699 0 6

Посветено на LYCKI (Росица)

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Като сълза по листите на розите, отронена,

душата ми ще галиш, и ще я гориш.

Дори, Любов, във въздуха усещам нежността ти

и полъха на твоите небрежно развеяни коси.

Снежна зима си и топло лято, буря си и радост,

и болка, и щастие, посърнало в сълзи.

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Ще бъдеш сън и истина, мечта догонена...

Любов, не тръгвай! Моля те, прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...