ДОРИ СЪРЦЕ МУ ПРИСАДИХ
Отново дъжд мечтан, нечакан и неканен,
залива масата претрупана и пада върху нас.
Не ни е страх, нищо че пороят е реален
и невъзмутимо разговорът си тече в захлас.
Небето черно е, а слънцето не се усмихва,
под този дъжд подгизнали приятно си седим.
Дъждът вали, дори не мисли да притихва
и по косите гали ни невъзмутим.
Красив е и дори душите ни пречиства,
седи сред нас и халби бира, и цигарен дим.
Мислите една след друга той прелиства, ...