Дори сърце му присадих
ДОРИ СЪРЦЕ МУ ПРИСАДИХ
Отново дъжд мечтан, нечакан и неканен,
залива масата претрупана и пада върху нас.
Не ни е страх, нищо че пороят е реален
и невъзмутимо разговорът си тече в захлас.
Небето черно е, а слънцето не се усмихва,
под този дъжд подгизнали приятно си седим.
Дъждът вали, дори не мисли да притихва
и по косите гали ни невъзмутим.
Красив е и дори душите ни пречиства,
седи сред нас и халби бира, и цигарен дим.
Мислите една след друга той прелиства,
сърце не дава с него да се разделим.
Не ни се тръгва – на теб, на него и на мен
и тъй приятно е да чуваш как шепти
този дъжд, направо от мечтите ми роден,
дори сърце му присадих – чуй го как тупти!
30.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Радост! Тогава дъждът наистина сякаш ни шептеше... -
О, много е вълнуващо да проследиш двете линии!Когато разговорите са толкова пристрастяващи, независещи от време и пространство и същевременно този дъжд-невидимият трети, с присъдено сърце!
-
Благодаря ти Йоана! Усмихваш ме винаги, когато коментираш /не само моите неща, всички/!
-
! Да присадиш сърце на дъжда...
„...Не ни се тръгва – на теб, на него и на мен
и тъй приятно е да чуваш как шепти...“
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
