rocker (Велин)
153 2763
1 авг. 2015 г., 19:35

Дори сърце му присадих 

  Поэзия
422 1 4

ДОРИ СЪРЦЕ МУ ПРИСАДИХ

 

 

Отново дъжд мечтан, нечакан и неканен,

залива масата претрупана и пада върху нас.

Не ни е страх, нищо че пороят е реален

и невъзмутимо разговорът си тече в захлас.

 

Небето черно е, а слънцето не се усмихва,

под този дъжд подгизнали приятно си седим.

Дъждът вали, дори не мисли да притихва

и по косите гали ни невъзмутим.

 

Красив е и дори душите ни пречиства,

седи сред нас и халби бира, и цигарен дим.

Мислите една след друга той прелиства,

сърце не дава с него да се разделим.

 

Не ни се тръгва – на теб, на него и на мен

и тъй приятно е да чуваш как шепти

този дъжд, направо от мечтите ми роден,

дори сърце му присадих – чуй го как тупти!

 

30.07.2015 г.                                                                      Велин Иванов Гюргаков    

© Велин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Радост! Тогава дъждът наистина сякаш ни шептеше...
  • О, много е вълнуващо да проследиш двете линии!Когато разговорите са толкова пристрастяващи, независещи от време и пространство и същевременно този дъжд-невидимият трети, с присъдено сърце!
  • Благодаря ти Йоана! Усмихваш ме винаги, когато коментираш /не само моите неща, всички/!
  • ! Да присадиш сърце на дъжда...

    „...Не ни се тръгва – на теб, на него и на мен
    и тъй приятно е да чуваш как шепти...“

    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??