Дори в пръстта
Смърт да беше – един път да се свърши,
да си тръгна, без да искам пак да дойда,
че да гледам как сълзите бършеш,
не на друга плоча, а на мойта!
Стига с тая болка – годините ми взе,
кле ме и ме плю - въпреки сълзите;
и във мене корени отровни впле,
и дърво порасна от земята до звездите!
Хайде, дай да видя тая болка черна,
дай да видя колко още ще боли,
дай да видя колко си неверна,
за прошка аз не моля и ти не ме моли!
Смърт да беше – нещо да почувствам,
че не мога вечно празен да стоя,
не мога таз любов в стените да я блъскам
и тя жива да стои, жива - та дори в пръстта...
© Никола Борисов All rights reserved.
