Довечера пак
Ще те пресрещна в тъмната стая
сам, разкрепостен и за игри готов.
И ти ще дойдеш, зная,
опиянена от нежния ми зов.
Ще бъдеш възбудена и притеснена
от това, което следва.
С мойта аура ще те превзема
и мръсни мисли ще те преследват.
Ще те целувам аз страстно,
рисувайки с огън по твоето тяло.
Ще се почувстваш прекрасно,
черното ще мислиш за бяло.
Ще изгаряш ти цялата
от моя безмилостен лов.
Не ще помислиш ти за раздялата
със своятa нова любов.
Накрая ще дойде утрото,
за сбогом ще ти дам аз знак
и нежно ще ти кажа на ухото:
"Не тъжи за мен! Довечера пак."
© Владимир Ганчев All rights reserved.
