Довечера пак
Ще те пресрещна в тъмната стая
сам, разкрепостен и за игри готов.
И ти ще дойдеш, зная,
опиянена от нежния ми зов.
Ще бъдеш възбудена и притеснена
от това, което следва.
С мойта аура ще те превзема
и мръсни мисли ще те преследват.
Ще те целувам аз страстно,
рисувайки с огън по твоето тяло.
Ще се почувстваш прекрасно,
черното ще мислиш за бяло.
Ще изгаряш ти цялата
от моя безмилостен лов.
Не ще помислиш ти за раздялата
със своятa нова любов.
Накрая ще дойде утрото,
за сбогом ще ти дам аз знак
и нежно ще ти кажа на ухото:
"Не тъжи за мен! Довечера пак."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Ганчев Все права защищены
