Доволен ли си? Всичко ми отне…
Съня ми, нощите ми, дните…
И нямам вече собствено небе,
към което смело да политам.
Прекрачи нагло тихия ми свят
(а знаех, че не си безгрешен).
Наместо туй, се хвърлих на инат
да те обичам и да стана смешна.
И после… После си отиде…
Сърцето ми… не е сърце сега,
а само празна топка от обида,
която ми напомня, колко съм сама.