Драконът
Аз вярвам в живота,
аз вярвам в доброто,
аз вярвам, защото
до днес съм живял в самота,
далеч от живота в света,
но можех да виждам със свои очи
сутрин как ражда се слънце в лъчи,
окъпано в пурпурен блясък,
понесло корона от злато
и всеки ден беше по-кратък,
а всяко лято - все по-богато.
Нощем, унесен от птичата песен,
с крилете на лекия южен зефир,
прелитах свободен по свода небесен,
заслушан как шепнат безспир
звездите за вечна любов и за мир
и можех да виждам в безбрежната шир
душите на мойте деди,
как ми посочват подир
бъдните светски беди,
родени от мъртъв кумир
с лице на безполов вампир,
оставил от злато следи,
вселил се у всеки човек,
избрал да се казва "богат",
понесъл товара нелек
на образ плешив, но рогат,
но който от първия век
познат е на целия свят.
Прелитах, издигнат високо
от вятъра, носещ живота
навред по морета и суша,
а вечер, във облака сгушен,
изпращах деня и нощта,
изхвърлил онези неща,
поглъщащи разум и воля
не да умирам, а да се боря.
В ранното утро, когато
на запад бледнее луната,
навсякъде всички са будни,
понесли ненужните дни и дела,
забравили сенките чудни,
обличащи голи души и тела.
Тази нощ сънувах, че съм сам,
онзи демон, дълго време чакан
и желан, обвит от златен ураган -
древният и вечен огнен дракон.
© Златко Тошков All rights reserved.
