Jul 19, 2007, 4:01 PM

Дребнавите

  Poetry
802 0 13
 

Дребнавите душици -

 еднодневки мушици,

човечета  са жалки -

дребнички и малки.

Като мухи бръмчат,

навсякъде се врат.

Недоволстват,  злобеят

и от гнева си линеят.

На зомбита приличат,

красивото отричат.

Живуркат, не живеят,

забравят да се смеят.

Нямат интереси,

на другите се месят,

на всички се присмиват

и казват, че не биват.

Умеят да завиждат,

а себе си не виждат -

комплекса си избиват,

но те не се  развиват.

Те пречат, не помагат,

но мнение налагат.

От свойто тесногърдие

приятели пропъдили.

Любовта зачеркват,

душевно се изчерпват.

Увлечени в дребнавост

не знаят що е младост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...