Днес играя своята игра,
думите - в ръцете ми мъниста,
пак те провокира завистта,
и с всички негативи ме изпръска.
Пак съм съчката в твоите крака,
трънчето във твойте бели пръсти,
и с онези - острите слова,
целенасочено желаеш да ме скършиш.
Считаш ме за адски тесногръд,
и всички светли качества в мен отричаш,
съпротивлявам се,
не следвам тъй желаният от тебе път, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up