Дребни бобени зърна
Днес играя своята игра,
думите - в ръцете ми мъниста,
пак те провокира завистта,
и с всички негативи ме изпръска.
Пак съм съчката в твоите крака,
трънчето във твойте бели пръсти,
и с онези - острите слова,
целенасочено желаеш да ме скършиш.
Считаш ме за адски тесногръд,
и всички светли качества в мен отричаш,
съпротивлявам се,
не следвам тъй желаният от тебе път,
а ти такива май не ги обичаш.
Но такъв съм, и такъв ще си остана,
за тебе - като дребни бобени зърна,
търси във друг желаната от тебе едрина,
не искам да съм таз натрапена промяна.
Отдръпвам се, затварям си сега душата,
прибирам шиповете свои,
на ход са едрите неща,
на ход са плоските герои.
© Деян Димитров All rights reserved.
