dodic (Деян Димитров)

А иска ми се да напиша стих… 🇧🇬

А иска ми се да напиша стих.
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа ...

dodic

Poetry » Free verse

2023-08-30T22:44:52+03:00 756 7 6

Сън от отминали нощи 🇧🇬

Ти си сън от отминали нощи.
Лъч надежда в далечни зори.
Във сърцето ми свиваш се още,
аз те чувствам, когато кървиш,
и напомняш за себе си с болка, ...

dodic

Poetry » Other

2011-09-11T19:20:59+03:00 1.8K 1 12

Всъщност с тебе оцелявам 🇧🇬

Лекувай ме от самота!
Лекувай с голото си тяло!
От теб навярно ще умра!
Не, всъщност с тебе оцелявам,
когато се продаваш ти, ...

dodic

Poetry » Other

2011-09-08T18:08:22+03:00 1.5K 1 8

Последен миг 🇧🇬

Нахвърлям се – жена не виждал,
да търся меката ти плът,
възбудата във мен приижда
и дрехите не ще я спрат.
Но ти недей! Не се събличай! ...

dodic

Poetry » Erotic

2011-08-10T19:21:43+03:00 2.3K 3 16

Ще казват 🇧🇬

Ще казват: По очите си приличат.
А то глава ще свежда да ги скрие.
Те пак ще го обсъждат - неприлично
и ще натякват, че баща му много пиел.
Ще дъвчат него, цялото семейство ...

dodic

Poetry » Other

2010-05-19T23:19:50+03:00 2.9K 18

Още мога 🇧🇬

Аз мога още да изливам
думите във твоята посока.
Да чупя хиляди моливи
във бели листи и дълбоко
във себе си да ровя болка, ...

dodic

Poetry » Love

2009-11-20T13:06:05+02:00 1.9K 27

Отивай си! 🇧🇬

Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи ...

dodic

Poetry

2009-11-17T13:15:12+02:00 1.8K 20

... Защото 🇧🇬

... Защото ти ме сриваш от основи.
Да, сриваш ме със своите очи.
И аз те съзерцавам и се моля
цял живот това да продължи.
Цял живот в сърце си да усещам ...

dodic

Poetry » Love

2009-11-13T23:33:31+02:00 1.8K 2 14

Умирам, за да се родя 🇧🇬

Преди да съм роден – умирам
в утробата на твоите ръце.
Предсмъртния ми вик – Не спирай!!!
Разцепва тялото на две
и аз съм нейде по средата. ...

dodic

Poetry » Love

2009-09-03T15:37:34+03:00 1.7K 17

Ти идваш винаги, когато 🇧🇬

Ти идваш винаги, когато
в очите ми блестят сълзи.
Когато спуска се земята
и цялата на рамена тежи.
Когато зèници са черни, ...

dodic

Poetry

2009-08-30T22:21:23+03:00 1.8K 1 25

... На искри 🇧🇬

Търкам се в моминското ти тяло.
Кремък съм. И съм искри.
Целият съм се запалил.
Целият горя - а ти...
Ти си крехка до прозрачност ...

dodic

Poetry » Love

2009-07-18T13:14:22+03:00 1.5K 2 13

Вероятност 🇧🇬

Небето със едно око от лава
наднича през прозрачното перде.
А рано е. Тъй рано е да ставам,
когато от тавана бял - лице
усмихва се. Очите го рисуват, ...

dodic

Poetry

2009-07-16T14:46:59+03:00 1.6K 16

До насита (Ще се давя) 🇧🇬

А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал ...

dodic

Poetry » Love

2009-07-03T19:44:28+03:00 1.8K 15

... Или не 🇧🇬

След твоя дъх е вече празно.
Кухо ми е и боли.
Толкова във мен си влязла...
Невъзможно е да си вървиш.
Невъзможно е да се откъснеш ...

dodic

Poetry

2009-06-09T19:12:35+03:00 1.6K 27

Пожелаване (Да вали!) 🇧🇬

Да падат капки. Да вали.
В стъклата топъл дъжд да свири.
Във мен да се притискаш ти,
а аз във длани да те сбирам.
Да бъде мокро и във нас. ...

dodic

Poetry » Love

2009-05-21T19:25:53+03:00 2.8K 2 35

И пак се чувствам жив 🇧🇬

... И аз я вдишах. Огнен аромат
промъкна се през цялото ми тяло,
нахлу с дъха ми крехкият ú свят,
нахлу във мен, сърцето ми запали.
И вече само нейната вода ...

dodic

Poetry » Love

2009-04-17T19:53:40+03:00 2.1K 23

Лек стих за чудесата 🇧🇬

И все ми казват: Вярвай в чудеса!
Е как бе, Хора? Веч не съм наивен!
Ето на - замахвам със ръка
и в шепата си нищо не намирам.
Що думате? - Невидими били? ...

dodic

Poetry

2009-03-10T14:25:57+02:00 2K 20

След черното... 🇧🇬

Как стисна ме за гърлото... Мълча.
Горчива мъка във очи ми зрее.
След черното... остава празнота.
След черното... сърцето ми пустее
и пълни вените ми с хлад, ...

dodic

Poetry

2009-03-04T16:58:41+02:00 1.6K 19

Да умра 🇧🇬

Как иска ми се вече да умра,
в онази смърт - на страстните ти устни,
в онази смърт - на мекост, топлина,
която във гърди ми ще се спусне
усетил, че и двете ти ръце ...

dodic

Poetry » Love

2009-02-27T07:42:42+02:00 1.7K 15

А после... 🇧🇬

... А после непохватно ще мълчим.
Ще пълним пепелника със цигари.
От две тела - останали следи
все още по постелята ще парят.
И силно ще ухае на любов, ...

dodic

Poetry » Love

2009-01-30T11:38:39+02:00 1.7K 1 25

Предричане 🇧🇬

Един ще съм - на милион.
Ще бъда краткост, после вечност.
Ще бъда лък и Купидон,
стрела ще съм, и ще те срещна.
Ще бъда първите сълзи, ...

dodic

Poetry » Love

2009-01-18T12:33:18+02:00 2K 1 24

Преливай (Прощално) 🇧🇬

Преливай! Аз не те виня,
че търсиш чуждото корито.
Не мога теб да задържа
до мен. Насила? - не опитвам.
Тя, любовта си има вкус, ...

dodic

Poetry

2009-01-14T20:35:13+02:00 1.6K 1 18

Зима 🇧🇬

Денят започва заснежен.
Частици сън в зениците догарят.
Разбужда се, облегната на мен
тишината, и по устните ми пари.
А вънка много тихо шумоли ...

dodic

Poetry

2009-01-06T19:28:37+02:00 2K 14

Нахалство 🇧🇬

Прости ми, че не съм вежлив.
А как ли бих? Такава хубост
ме прави шеметен и див.
На прага съм дори на лудост,
защото в твоите очи ...

dodic

Poetry

2009-01-04T11:37:07+02:00 2.8K 2 33

Трийсет 🇧🇬

Трийсет дни и после нищо.
После... само ме боли.
После... ти си си отишла
и сърцето ми мълчи, мълчи.
И ръцете ми са вейки сухи, ...

dodic

Poetry

2009-01-02T18:14:42+02:00 1.9K 34

През ключалката 🇧🇬

Не го пречупваха шамарите.
Напротив. Даваха му сила.
И той летеше в градуса на стаята
със дъх на гроздова ракия.
Не се събираше в плесниците, ...

dodic

Poetry

2008-12-18T13:10:25+02:00 1.5K 12

Спасени цветове 🇧🇬

Едно листо залепна на стъклото.
Едно съвсем оранжево листо.
Да влезе ли поиска? Да се стопли?
Или от любопитство... знам ли, но
видях през цветните му жили, ...

dodic

Poetry

2008-12-06T21:04:43+02:00 2.6K 1 14

Жажда за целувка 🇧🇬

А ми се иска тебе да целувам,
когато утрото идва със птици,
когато нощта си събува
полата, със ситни звездици
и тича ли, тича нататък, ...

dodic

Poetry » Love

2008-11-29T21:29:55+02:00 2.8K 1 12

Бензин и запалка 🇧🇬

В очите ти греят сълзи,
а по устните: зейнали рани.
И е тихо. Мълчим ли, мълчим.
Пет минути... последно сме двама.
Разпиляват обувките прах. ...

dodic

Poetry

2008-11-28T22:36:55+02:00 1.7K 9

Лъчи от любов 🇧🇬

Колко слънца си родила?
Не зная, но има едно,
дето ме грее с все сила
и ме гали с лъчи от любов.

dodic

Poetry

2008-11-26T19:05:06+02:00 1.6K 10

**** 🇧🇬

Видя ли й очите, Господи!
Какви божествени очи!
Разпъна ме със тях. Жигоса ме.
Претегли ме от чело до пети.
А после ме зачена във усмивка, ...

dodic

Poetry » Love

2008-11-04T21:00:19+02:00 1.4K 17

Облачен подарък 🇧🇬

Пухкав облак ще ти подаря,
на балкона ти следобед да поплаче,
да погали с облачната си ръка
нежните ти бузи и клепачи.
И дори да ти направи огърлица ...

dodic

Poetry » Love

2008-10-09T20:54:46+03:00 2.1K 20

Днес небето е само за двама! 🇧🇬

Ти ли разплака небето,
че със него поплаках и аз?
Тебе в дъжда му усетих,
и дочувах в oлуците глас,
който навън ме покани ...

dodic

Poetry » Love

2008-10-07T15:25:24+03:00 2.9K 26

Локва 🇧🇬

Видя ли ме в онази локва?
Засмях се изпод нейните крака.
Усетих я, когато в мен изцопка
и цялата ми същност разлюля.
Огънах се под нейното стъпало ...

dodic

Poetry

2008-10-05T16:56:47+03:00 2K 1 17

Сънища разказват 🇧🇬

Сънища разказват ми за тебе.
Как света изпълваш със магийност.
Как усмихваш небесата денем,
а в нощите си звездна... и стихийна.
Облаците зрели как разплакваш, ...

dodic

Poetry

2008-09-25T18:07:47+03:00 2.2K 30

И есента те помни 🇧🇬

Ще падне мрак. Ще завали.
И мълния дори ще блесне.
Ще бъда цял. И жив. А ти?
Далеч от мене. В неизвестност.
И само този тъжен стих ...

dodic

Poetry

2008-09-21T19:37:02+03:00 2K 38

* * * 🇧🇬

Не съм те канил... и сега,
за двама ни е малко тясно,
но щом дошла си, Самота,
ще те приема - много ясно.
Не гледай белите стени, ...

dodic

Poetry

2008-09-20T21:34:27+03:00 1.5K 20

На камък 🇧🇬

След още миг - ще се разстрелям
с куршумите на твоето мълчание,
май сам насочих револвера
с прибързаните си, любовни обещания.
Май раничко от теб поисках ...

dodic

Poetry

2008-09-19T13:13:03+03:00 1.6K 22

Олеква ми от писане 🇧🇬

Преболях те. Отминаха раните.
И в съня си дори те забравих.
А че днеска те сещам... спонтанно е.
Късче мисъл - какво да направя.
Ще приседна след малко на масата, ...

dodic

Poetry

2008-09-16T20:22:16+03:00 1.9K 22

Страх – Не-страх 🇧🇬

Страх - не-страх ще те обичам.
Дори и после да боли.
Не се бави! Срама събличай!
По кожа само остани
и силно притисни се в мене, ...

dodic

Poetry » Love

2008-09-15T07:35:51+03:00 2.3K 30