Странник скитащ из гората...
Гората – тъмна, мрачна и зловеща.
Той самия – мрачен и замислен,
пропускал сенките край него да минават.
Вървял така година-две –
може би минута или ден.
Защото в таз гора злокобна,
мигът тече сякаш векове.
Та вървял си той и мислил си
за туй или онуй: как времето тече,
но всъщност спряло е во веки;
как нощното небе от звезди се озарява. ...