Apr 9, 2009, 9:22 PM

Другата

  Poetry
762 0 0

Мога да се престоря,

че не ме боли,

мога да бъда актриса...

Повярвай ми!

Награда ще спечеля за тази си игра,

но не съм щастлива,

ти другата избра.

А коя съм аз?

Само закачалка,

върху която изтупваш прахта.

Това го умея най-добре.

Обичам в ъгъла да стоя,

да съм незабележима!

 

Тя е красива.

Знам!

Тя е страстна.

Знам!

Тя е всичко.

Знам!

 

А, аз коя съм?

Вечната съпруга!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...