Другите са Ада...
Кратък е живота...
от мигове отрова...
... бавна и... горчива.
Мълчалива е Съдбата
В думи... изтощени
дните отминават...
Копнеж за отмора...
смисъла крепи...
... напразно
в осъзнаването...
... ясно
... че другите са АДА.
Чашата тежи...
животът я препълни...
с апатия я изпълни...
Клепачите са уморени...
... мечтите похабени
в лутания... напразни.
Замълчи... !!!
Та кой си ти... те питам?
Остави ме днес да пия...
от чашата преляла...
душата с апатия заляла...
С увереност говориш...
но не ми се слуша вече.
Спектакъл без сценарий...
е животът...
Редовете празни...
прожекторите прашни.
Една последна глътка...
... от чашата
преляла със отрова...
... дарих си с усмивка.
Вече не чакам зората...
... това е твоята усмивка.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
