Нахлуха чувства в този странен ден,

на ветровете южни на крилата...

И с умиление почувствах в мен

магична вечер, стара и позната...

Приятелите – притаили дъх,

допрели пръсти в трепет и възбуда,

следят лъча на палавия дух,

сърцата бият силно, до полуда!

Въпрос се ражда в нечия глава,

а отговорът се изписва бавно,

решава смело нечия съдба

и прави бързо бъдещето явно.

Наум въпрос зададох му и аз –

за любовта какво ми се отрежда.

И втренчена зачаках в този час

неумолимата съдба с надежда...

Зашари бързо чашата пред нас,

от думите изникна таен смисъл...

Сега си върнах фразата-компас,

която някой беше ми написал.

„Да го обичаш!” – почваше с това,

„И да го чакаш!” -  идваше след него

и без подробности и имена,

завършваше с: „Щастлив е само с тебе!”

Но кой е той? Защо? И до кога?

Без отговор останах си тогава...

Хитрецът през стените излетя,

зарече ме по път да не забравям!

И четвърт век след тайния завет,

прозират чувства вечни, споделени!

Щастлива мога да съм само с теб!

Ти знаеш, че щастлив си само с мене!