* * *
ДУХЪТ МИ ПРОБИВА ТАВАНА
с глава
и на колесницата на слънцето
се качва.
А тя сред другите коне в табуна
изчезва като сламка
в плевнята на татко.
Човъркам зъбите си с тази сламка
аз
и помечтавам за деня,
във който
духът ми ще пробие със глава тавана
и ще ви смигне
вместо сбогом.
© Красимир Симеонов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
