6 ago 2006, 10:54

ДУХЪТ МИ... 

  Poesía
624 0 1

 

                         *   *   *

                                                    

                         ДУХЪТ МИ ПРОБИВА ТАВАНА

с глава

и на колесницата на слънцето

                                            се качва.

А тя сред другите коне в табуна

изчезва като сламка

в плевнята на татко.

 

 

Човъркам зъбите си с тази сламка

аз

и помечтавам за деня,

                                        във който

духът ми ще пробие със глава тавана

и ще ви смигне

вместо сбогом.

© Красимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук вече е по-разбираемо.Пожелавам ти когато му дойде времето наистина да се слееш със Слънцето,ако това би те направило щастлив.Мен ако питаш,съм на принципа на шопа:Яс като умра и дърва да ми секат на ... все ми е едно...
Propuestas
: ??:??