6 ago 2006, 10:54

ДУХЪТ МИ...

  Poesía
766 0 1

 

                         *   *   *

                                                    

                         ДУХЪТ МИ ПРОБИВА ТАВАНА

с глава

и на колесницата на слънцето

                                            се качва.

А тя сред другите коне в табуна

изчезва като сламка

в плевнята на татко.

 

 

Човъркам зъбите си с тази сламка

аз

и помечтавам за деня,

                                        във който

духът ми ще пробие със глава тавана

и ще ви смигне

вместо сбогом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук вече е по-разбираемо.Пожелавам ти когато му дойде времето наистина да се слееш със Слънцето,ако това би те направило щастлив.Мен ако питаш,съм на принципа на шопа:Яс като умра и дърва да ми секат на ... все ми е едно...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...