Четеш ли думите, които
пиша?
Четеш ли всеки ред?
За болката, която в мене
диша,
за вярата, за теб.
И всяка буква носи спомен
от теб и мен във вечността.
И малка точка - сълза отронена
за теб и твоята вина.
А може би да сложа многоточие - така
историята ще продължи.
Две точки - обичам те!
и нека времето реши.
© Меги Кралева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
