Душа

Душата ми е тъжен кръстопът,

разпъната от срещи и раздели,

обречена да бъде все на път,

и брулена от ветрове повели!

Тя страда и обича! Тя боли

от някого щом тя е наранена

и болката тогава и тежи

оставена сама, несподелена!

След хиляди любови и мечти

душата търси пристан сред морето

от злоба, завист, и безброй лъжи

и като птица търси тя небето

където със разперени крила

ще литене там, високо в синевата

намерила най-сетне любовта,

поела нсвоя път към свободата!

Не може тя във клетка да стои

измамена, самотна, мълчалива.

За това душата и боли!

И гори когато е щастлива!