Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне,
и коренът небесен с вяра храни,
а не за страстите си да залепне,
и да дълбае с тях горящи рани.
Сълзите водят я по пътя тесен,
най-верния ѝ начин да изплува,
добро и зло щом заплете и смеси,
в сълзите си проглежда, Бог дочува.
© Милена Френкева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
