Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне,
и коренът небесен с вяра храни,
а не за страстите си да залепне,
и да дълбае с тях горящи рани.
Сълзите водят я по пътя тесен,
най-верния ѝ начин да изплува,
добро и зло щом заплете и смеси,
в сълзите си проглежда, Бог дочува.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
