Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне,
и коренът небесен с вяра храни,
а не за страстите си да залепне,
и да дълбае с тях горящи рани.
Сълзите водят я по пътя тесен,
най-верния ѝ начин да изплува,
добро и зло щом заплете и смеси,
в сълзите си проглежда, Бог дочува.
© Милена Френкева Всички права запазени