В непонята на моята гръд
поднебесен безглас заговори -
вдъхновен от изгаряща плът,
ме понесе в мечтите нагоре...
Изкушена, душата ми спря
върху два тънкоустни рубина,
сякаш в техния блясък съзря
изтъкана от чувства коприна.
И във поглед от сини вълни
се окъпа и дави до дъно,
улови в необята звезди
и ги хвърли в небето безсънно...
И напуснала тялото мое,
тя прие красотата за свое...
© Михаил Цветански All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
