Apr 15, 2011, 10:02 PM

Душа 

  Poetry » Love
1056 0 19

В непонята на моята гръд

поднебесен безглас заговори -

вдъхновен от изгаряща плът,

ме понесе  в мечтите нагоре...

 

Изкушена, душата ми спря

върху два тънкоустни рубина,

сякаш в техния блясък съзря

изтъкана от чувства коприна.

 

И във поглед от сини вълни

се окъпа и дави до  дъно,

улови в необята звезди

и ги хвърли в небето безсънно...

 

И напуснала тялото мое,

тя прие  красотата за свое...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??