Душа
Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан.
Исках да напиша стих
и на теб да посветя
разкритие на всеки щрих
от твойта вечна красота!
Аз обаче осъзнах -
невъзможно е това!
Да успея не можах -
твърде трудно е, Душа!
Тъй е, щото си сияйна
и от теб съм заслепен!
Светлината ти омайна
предизвиква пламък в мен!!
Той държа ме цяла есен
и ме топли цяла зима;
и превръща той във песен
настоящата година!
Трябва аз да ти призная -
радвам се, че си във ВУЗ-а!
Караш ме да осъзная,
че си най-добрата муза.
Притежаваш адски чар,
съвършена красота!
Ти си от небето дар!
Ти си раят, нежността!!
Колкото и да говоря,
знам, че няма да сгреша.
Че си прелестна, не споря -
ти си моята Душа!!
© Сандостен Калций All rights reserved.
