Душата
Разпукаха се пъпки на съмнения.
Очите ми боляха от миражи.
Душата ми не е във настроение –
стъклата не превръща във витражи.
Натровена от толкова неистини,
обидена от обичи продажни -
разбра, че книга е разлистена
на страница, за никого неважна.
Светът се бе превърнал в харчене –
на евтини души и скъп комфорт.
Душата ми не знаеше, че начинът
да не роди омраза, е аборт.
Аборт на чувства – още във утробата.
Кому е нужно някакво „обичам”,
когато си изпил веднъж отровата -
превръщаш се в безчувствен и безличен.
Но силната душа преболедува.
Тя няма как това да ви разкаже,
но възроди се с любовта и я рисува -
стъклата пак превръща във витражи!
© Мартин Спасов All rights reserved.
