mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
Nov 5, 2011, 6:42 PM

Душата 

  Poetry
871 2 7

Разпукаха се пъпки на съмнения.

Очите ми боляха от миражи.

Душата ми не е във настроение –

стъклата не превръща във витражи.

Натровена от толкова неистини,

обидена от обичи продажни -

разбра, че книга е разлистена

на страница, за никого неважна.

Светът се бе превърнал в харчене –

на евтини души и скъп комфорт.

Душата ми не знаеше, че начинът

да не роди омраза, е аборт.

Аборт на чувства – още във утробата.

Кому е нужно някакво „обичам”,

когато си изпил веднъж отровата -

превръщаш се в безчувствен и безличен.

Но силната душа преболедува.

Тя няма как това да ви разкаже,

но възроди се с любовта и я рисува -

стъклата пак превръща във витражи!

© Мартин Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??