Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата. ...
Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...
Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне. ...
Чакам лешоядът песен да запее.
Мед да ми направи не пчела, а стършел.
И в небето птица смело да се рее
със разбита човка и с крила прекършени.
Чакам да порасна повече от хляба, ...
С прозрачните си нокти ровя спомен,
а той е някъде във мен погребан.
Между изтърканите страници на тома
„Наръчник за избавяне от тебе”.
А в моята душа е пълно с книги. ...
Еволюирам до стих, в който ти си
главна мисъл и спомен, и цвят.
Всъщност ти си ми всичко написано,
сякаш взет от сърцето цитат.
Принизявам света, с теб орисан, ...
Аз тази приказка отдавна съм я чел.
Когато си я спомня, ми е мило:
Лъвът страхлив как иска да е смел
и как жадува разума Плашилото.
Как искаше да чувства със сърце ...
Сърцата наши са скачени съдове,
налееш в мойто мъка – ти тъжиш.
Каквото отдадеш, ти е присъда.
По моя мярка своето кроиш.
Във този свят законите физични ...
За догмата ви винаги съм ерес.
Във кръглия ви свят не се намествам.
Квадратно неудобен съм. Треперя,
когато вие топлите се с песни.
Защото аз не ви разбирам нотите. ...
Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон ...
Път направих на мравки – цели колонии.
Проповядвах любов, без да знам, че е жива.
Ешафоди украсявах аз със цветни балони –
щом е смърт, нека и тя бъде красива.
Не веднъж изиграх „болен здрав носи”. ...
Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно – ...
Не те сравнявам с нищо. Ти нямаш аналогия.
Ти си опорната точка на моята малка вселена.
Ти ми даваш свободата, която при строгия
режим на приетото в света е забранена.
Ти ме научи на полет, не на пърхане в калното. ...
Да те науча ли на светлина?
Излез от сянката на „кой какво е казал”.
Изтърка си обувките в нощта,
да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?
Излез с високо вдигната глава. ...
Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън. ...
Таз любов тъй премина – като песен изпята.
Ще я помня поне. Тя остава си шлагер.
Тя дойде не на време – като циганско лято.
Позатопли сърцето и реши да избяга.
Аз свалих сто звезди – угодих на каприза. ...
Инстинктивно засуках като бебе от спомени стари.
Преминах набързо през малкото мои години.
Всеки сън става все по-жесток и кошмарен,
а небето – все по-черно. И без помен от синьото.
Слънчогледите, уморени, гледат право в земята. ...
Ти ще тръгнеш оттук. За последно.
И далече. Светлинни години.
Слепи истини в мен ще прогледнат
и горещо сърце ще изстине.
Ще заглъхне в мен всяка сирена, ...
Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,
за безгранична любов, за страсти от захар.
Но не винаги любов дебне зад храстите
и не ни пази от дъжд всяка стряха.
Аз знам, че искате да избирате сезоните, ...
Обичай ме, не гледай календара.
Недей спестява думи занапред.
Дали е март, или е февруари
е все едно. Когато имам теб.
Обичай ме, напук на всяка дата, ...
