Душата на розата (акростих)
Видях във свитите ти длани на
Роза нежна смачканите листи, от
Аления аромат във моите рани
Тихичко се вляха капки чисти.
Аз в тази роза себе си намерих в
Тъгата ú - отминалата нежност,
А в огледалото на минали надежди
Спомените само се оглеждат. С
Елмазени сълзи дали ще мога от
Хилядите смачкани листенца там в
Ляво любовта да възкреся отново?
Останала ли ми е мъничко надежда...?
Притихнали листенцата умират,
На цветето душата в мен се вплита,
А сълзите безпомощни попиват в
Усмивката ми тъжна... Тя те пита от
Миналото нищо ли не помниш?
Едничък спомен само ми е нужен
На розата душата в мен да нося,
Едно сърце да не остане чуждо...
© Биляна Битолска All rights reserved.
