reinbow (Биляна Битолска)
556 1412
10.06.2015 г., 11:08 ч.

Душата на розата (акростих) 

  Поезия
806 0 7

Видях във свитите ти длани на

Роза нежна смачканите листи, от

Аления аромат във моите рани

Тихичко се вляха капки чисти.

Аз в тази роза себе си намерих в

Тъгата ú - отминалата нежност,

А в огледалото на минали надежди

Спомените само се оглеждат. С

Елмазени сълзи дали ще мога от

Хилядите смачкани листенца там в

Ляво любовта да възкреся отново?

Останала ли ми е мъничко надежда...?

Притихнали листенцата умират,

На цветето душата в мен се вплита,

А сълзите безпомощни попиват в

Усмивката ми тъжна... Тя те пита от

Миналото нищо ли не помниш?

Едничък спомен само ми е нужен

На розата душата в мен да нося,

Едно сърце да не остане чуждо...

© Биляна Битолска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мая. Обичам акропредизвикателствата и се радвам, че ти е харесало
  • Такива стихове се пишат трудно. Страхотно е!
  • Анастасия, Мая, благодаря за милите думи
    Диана, благодаря за поздрава, чудесен стих
    Пламена, Емо, Сеси, думите ви значат много, благодаря от сърце
  • Стихът ти ми достави огромно удоволствие!
  • Винаги съм се наслаждавал на поезията ти Биляна. Страхотно творение. Сърдечни поздрави
  • Поздравления и от мен!
    Много ми хареса този акростих!
  • Толкова ми е близко това..."От миналото нищо ли не помниш?"
    Помни и още как...
    Поздравявам те с един любим стих от Станка Пенчева.

    Зная, че чувсвото не е вечно,
    но паметта е по-дълга от чувсвото.
    Твоето бягство ще е напусто.
    Аз съм в теб, като в камък изсечена.

    Дето да идеш, с когото да бъдеш
    ще те удрят нечакано като мълнии
    минали мигове с мене препълнени.
    Да ме помниш ти си осъден.

    Смешен жест, дума, цвете, извивка на устни...
    ти не знаеш с колко ниши си свързан.
    Аз не моля, нито пък бързам,
    нежно плета свойта мрежа изкусна.
Предложения
: ??:??