Aug 2, 2017, 12:40 AM

Душата ще продължи...

596 1 6

Душата ще продължи...

 

За сбъдването на мечтите няма време, но всяка мечта се сбъдва във своето време....

 

Днес отново поемам по пътя си,

неизбежно съдбата си да следвам.

И всичко това, което нося в куфара си

състои се само в една едничка дума.

 

В една едничка, безкрайна дума.

Която ме окуражава и насърчава.

В която вдишвам и издишвам.

Която ме обича и аз обичам...

 

И не знам дали мога да я докажа,

но вярвам и запазвам я във себе си...

за онези дни, когато бях объркана...,

загубена без посока и скитаща...

 

Вярвам и и ще я запазя за всички онези...

мигове, в които безусловно ме прегръща.

За тези единствени мигове, в които

сърцето ми бие смело и чувства, че живее...

 

Защото във нея виждам мечтата си...

Защото в нея мога да чуя пътя си...

Защото в нея винаги прохождам...

Защото в нея чувствам как летя...

 

Преди вярата ми лесно се поклащаше.

Преди гласовете в главата ми говореха...

че няма да докосна лъчите и звездите и...

Преди борбите и шансовете ме плашиха.

 

Плашеше ме да оставя душата да се

бори, защото силата и е само в магията...

Но тя ме научи със всяка една стъпка...,

че трябва да продължа да опитвам...

 

Всеки миг да държа главата си изправена.

Всеки миг да слушам песента на сърцето...

Независимо от това какво и кога ще се случи...

И независимо от това как и защо ще бъде...

 

Днес отново поемам по пътя си,

неизбежно съдбата си да следвам...

И всичко това, което нося в куфара си

състои се само в една едничка дума...

 

В една едничка, безкрайна дума.

Която ме окуражава и насърчава.

Която никога не ще ме пречупи...

и ще се сбъдне само във времето си...

 

Защото в нея винаги ще има защо,

винаги ще има защо да продължа...

Защото в нея дори и без да има защо...

винаги, винаги ще запазвам вярата си...

 

Днес отново поемам по пътя си,

неизбежно съдбата си да следвам...

Знаейки, че беше в миналото ми...

Знаейки, че си все в моето настояще...

 

Че чрез тях, винаги ще ме акомпанираш

във всяка една струна, във всеки клавиш...

и че във всеки един удар - винаги ще бъдеш...

за да останеш в пътуването на съдбата ми...

 

 

             ....независимо кога ще се сбъдне...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Бъдете силни за всички препятствия, които ще ви се изпречат на пътя и бъдете силни за сбъдването на мечтите си! И се борете с душата си, тялото насърчете с душата си. Защото истинската сила е магия, а не насилие. Истинската сила е полет, изкачване, свобода!  И истинската борба е Душа! :) 

Comments

Comments

  • Благодаря ви, мили хора и невероятни творци! Прегръдки!
    Теа, така е - в момента и аз го усещам...и аз вярвам! Бъдете приятели!
  • много е хубаво. Браво и поздрави от мене
  • Значи, Лили, съдбата е низ от взети или не решения в ситуации, които животът ни поднася. Изборът винаги е наш. Усмихнат ден, Лили!
  • А! Колко е красиво да погледнеш сутринта и да видиш двама приятели в нея! Добро утро господа! Благодаря ви от сърце за красивите думи и красивата енергия, която раздавате!
    Здрасти скъпи Вел! Не ти се сърдя. И мен винаги ме ръчка тази думичка по други причини. Аз вярвам в съдбата. Вярвам, че има неща, които са начертани и така трябва да е, за да ни вкарват в пътя. Но още повече вярвам в силата на нашия избор! Вярвам, че можем да изберем и от нашия избор зависи как ще мине всичко. А, знаеш ли че дори когато не избираме - ние избираме ( да не изберем)

    Благодаря ти скъпи Давид! И аз мисля така. Много е важно какво съобщение ще предаде сърцето на съдбата.
    ПС: Виж какво ти отговорих.
  • Браво, Лили! Още в древните митологии пише, че със силата на сърцето и душата, човек е способен да промени съдбата си и тогава и боговете помагат. Дерзай! Следвай сърцето си и смело крачи по своя път! Много ми хареса стиха ти! Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...