Ние двамата с теб си живеем,
като два самотни острова.
Думите със ченгел си вадим.
Пишем... като да сме Господа!
Лъжем се... Даже се крием.
Правим завой надясно.
После внезапно разбираме,
колко сме сбъркали... Страшно!
Бързаме... Вярваме... Търсим.
В миг се взривяваме бясно!
После ранени, кални и жалки,
търсим измамното Щастие.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up