Два сезона
Клепачите ми уморено са застинали,
затискат плахият ми сън.
Във него скрила съм си кестени -
ранени и горещи от пещта.
Отварям огнените си клепачи
и пия жадно пролетта,
а под листенцата наскачали
последни пролетни цветя.
Във жълтото на нарциса се давя,
а слънцето високо, все кръжи.
Далече са лъчите му широки
и облаци прииждат, и мълчим.
Мълчим, за да запазим есента,
политнала във пролетното утро.
Във кетъла на плота пак гори вода
и чака моето лате - да ме стопли.
Красива тишина във утрин тиха,
със първото кафе прегръщам пролетта,
а тя ми носи мирис на коприва
и бял черешов цвят погалва моята душа.
Във всяко мое слънце има облак...
Във цветовете ми - попарено листо...
Във пролетта ми няма птича песен -
във утрините ми - красива пролетта,
но с дъх на есен, тиха есен...
© МАРИЯ All rights reserved.
