timon (МАРИЯ)
18 45
31.08.2007 г., 22:15 ч.

Два сезона 

  Поезия
669 0 3

Клепачите ми уморено са застинали,
затискат плахият ми сън.
Във него скрила съм си кестени -
ранени и горещи от пещта.

Отварям огнените си клепачи
и пия жадно пролетта,
а под листенцата наскачали
последни пролетни цветя.

Във жълтото на нарциса се давя,
а слънцето високо, все кръжи.
Далече са лъчите му широки
и облаци прииждат, и мълчим.

Мълчим, за да запазим есента,
политнала във пролетното утро.
Във кетъла на плота пак гори вода
и чака моето лате - да ме стопли.

Красива тишина във утрин тиха,
със първото кафе прегръщам пролетта,
а тя ми носи мирис на коприва
и бял черешов цвят погалва моята душа.


Във всяко мое слънце има облак...
Във цветовете ми - попарено листо...
Във пролетта ми няма птича песен -
във утрините ми - красива пролетта,
но с дъх на есен, тиха есен...

© МАРИЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??